Отгледана съм в чаша насълзение
Отгледана съм в чаша насълзение.
Пораствах с всеки ден по малко.
Узрях, болезнено откърмена,
а за всичките край менe - жалко.
Още едва отворила очи,
и ето че беда се случи...
Казваха, че станало е време,
но знаеха, че друго се получи.
Обичаха се... искрено, дълбоко.
Но само любовта не бе достатъчна.
С рождението ми и грешката възникна.
Дали АЗ бях причината - не зная.
Стана неусетно и без умисъл.
Те почнаха много да се карат.
Приютила се в сърцата им на завет,
аз чувах как чувствата нападат...
Не знаех как да укротявам яростта,
нито как със ревността да се преборя.
Можех само мъничкото радост да стопя
и нови болки по-дълбоко да разтворя.
В началото не се решавах да се меся.
Накрая просто не можах да издържа.
Реших, че всяка помощ е полезна.
Не знаех, че ще причиня вреда...
Те разделиха се - със всичкото си там -
и със щастието, и със любовта си.
Плачеха вътрешно (отвън ги беше срам).
Не спряха да се търсят във съня си.
А аз се сгуших по-навътре в сърцата -
да не би случайно да ме видят и да ме изгонят.
Изписвах се понякога с лицата...
Света да вкуся сред пороя.
Отгледана бях в чаша насълзение...
"Нещастие" ме наричаха сълзите.
Изцеждах се от капките... в сърцата...
и нижех с болка върволицата на дните...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джули Всички права запазени
