Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
27.10.2010 г., 20:43 ч.

Отговор 

  Поезия » Любовна
1190 0 27

Не се ласкай, че още те обичам...

Че още пиша стихове за тебе...

Че свирнеш ли, веднага ще дотичам,

защото си значим. И си потребен.

 

Отдавна с любовта ти се разминах...

От онзи майски ден, когато ти

не се замисли, а през мен премина -

вихрушка по покълнали мечти.

 

Когато скърши крехкото доверие,

с което те приех във моя свят,

с което ти се врекох... Беше вчера.

А сякаш беше векове назад...

 

Пораснах. Във угасващия огън

аз цялата си обич овъглих.

По своя път да тръгна вече мога

и пак да подаря сълза. И стих.

 

Но с тебе се оказахме различни...

И всеки крачи в своята посока.

Не се ласкай, че още те обичам.

Земя си ти.

                    А аз летя високо.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Земя си ти. А аз летя високо." Много ми хареса! Браво!
  • Уникално!!!
  • Поздравления!
  • Нямам думи!
    Ахх...
    Възхитително.
  • Е, след толкова красиви думи, как да намеря най-красивите, за да изкажа възторга си от поредната ти талантлива творба.Спирам дотук.Останалото е поклон!
  • СТРАХОТНО!!!
  • Просто поезия!!!!!
  • В личен план щях да съм поласкан, наистина, ако беше за мене - много е истинско, много шлифовано и много есенно, а за есента има само една дума - златна! Това е. Зем.
  • Удивителна, чаровна усмивка...
  • Както винаги си прекрасна!
    В неповторимия поетичен изказ...
    В силната чувственост...
    В полета нагоре...
    Бъди!!!
  • Благодаря ви за коментарите, приятели! Щастлива съм, че докоснах сърцата ви с този стих.
  • Много силно...
    Поздрави!
  • Върнах се пак при този великолепен стих. И пак ме хвана. При любимите ми стихове е вече, Бианка. Ив
  • Бианка, искам да те прегърна за това стихотворение, изплакано по женски с неповторима искреност на поетичния изказ! Аплодирам те сърдечно и ти желая полетите на духа никога да не свършват!
  • Продължавай да летиш и да пишеш .....все така запомнящо се....!
  • ,,По своя път да тръгна вече мога
    и пак да подаря сълза. И стих.
    ...
    Земя си ти.
    А аз летя високо.''

    напомни ми за:

    ,,Не питай за цената на мечтата -
    бори се, литвай, падай и умирай!. . .
    Носи я винаги напред -в ръката,
    възкръсвай: ставай, искай и намирай!
    Не я затваряй в себе си, в душата. . .
    Изправен дишай, никога не спирай,
    мечтай за радостта, за красотата!
    С възторг и трепет, с вяра в чудесата -
    тя ражда и мира, и светлината,
    с кръвта заплаща любовта и свободата. . .
    НЕ ПИТАЙ ЗА ЦЕНАТА НА МЕЧТАТА!''
    Людмил Янков

    Безметежен полет, Уенди!!!
  • Страхотен стих!Много ми хареса!Поздров!
  • Оставил ти е таланта да можеш да пишеш красиво!
    Наистина да летиш!
    Това навярно е много...
    Браво за чувствения, силен стих, Бианка!
  • Харесах много. Браво!!
    Начинат, по който е написано, самите размисли...

    "Пораснах. Във угасващия огън
    аз цялата си обич овъглих.
    По своя път да тръгна вече мога
    и пак да подаря сълза. И стих."

  • Докосна ме! "Земя си ти, а аз летя високо!" - силата на духа е много важна, иначе влизаме в отчаянието и самосъжалението. Трудните неща са най-сладки! Поздрави и от мен!
  • ...
  • Хареса ми!
  • Аз пък мисля, че щом обичаме някого, той заслужава чувствата ни. Дори само заради това, че е събудил любовта в нас.
    А когато почувстваме, че не е достоен за обичта ни, просто го разлюбваме.
    Няма как да си хем разочарован, хем влюбен...
    Но това си е до човек...
    Благодаря за размислите, които провокира стихът ти, Бианка!
    Поздрав!
  • Класика в жанра, Бианка. Поздрав! Барона
  • Хареса ми!
  • Еее, браво! Страхотно е! Много на място, така му се пада... Хм, знам ги такива.
Предложения
: ??:??