Отговор
Не се ласкай, че още те обичам...
Че още пиша стихове за тебе...
Че свирнеш ли, веднага ще дотичам,
защото си значим. И си потребен.
Отдавна с любовта ти се разминах...
От онзи майски ден, когато ти
не се замисли, а през мен премина -
вихрушка по покълнали мечти.
Когато скърши крехкото доверие,
с което те приех във моя свят,
с което ти се врекох... Беше вчера.
А сякаш беше векове назад...
Пораснах. Във угасващия огън
аз цялата си обич овъглих.
По своя път да тръгна вече мога
и пак да подаря сълза. И стих.
Но с тебе се оказахме различни...
И всеки крачи в своята посока.
Не се ласкай, че още те обичам.
Земя си ти.
А аз летя високо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
