Да можеш да раздаваш ти любов,
награда ли е или изпитание?
Да носиш обичта със благослов...
за силните ли е, или за младите?
Преследваме я, търсим я в нощта,
до края, доживот ù се прекланяме.
Кълнем се в отдаденост и чистота
и, изведнъж, безскрупулно предаваме.
Объркани от собствената суета,
предателството виждаме във нея.
Безмилостно захвърляме я във калта,
последвайки на Его-то повелята.
Сърдити, злобни, вечно недоволни,
заключваме сърцата с катинар.
Очакваме все друг да го отвори,
намерил някъде ключа ни стар.
А той лежи... във нас самите,
забравен и ръждясал... помъдрял.
Затиснат от проблеми в дълбините,
очаква ни, не се е пак предал.
© Таня Мезева Всички права запазени
Голямо браво!!!