14.08.2009 г., 0:41

Отхвърлен

1.5K 0 3

Не ме обичаш.

Не желая тази страст,

която ще измачка моите дрехи

със сластни, лакоми ръце,

притискайки душата ми с плътта си.

 

Не се нуждая аз от нежността -

цена, предлагана от теб, в замяна

на тялото ми - покорено с власт,

оставяйки в сърцето рана.

 

Не искам нищо.

Има ли какво?!

Усмивки или пък въздишки

и думи празни, с цел да заблудиш,

че някога ще търсиш в мене  личност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...