Не ме обичаш.
Не желая тази страст,
която ще измачка моите дрехи
със сластни, лакоми ръце,
притискайки душата ми с плътта си.
Не се нуждая аз от нежността -
цена, предлагана от теб, в замяна
на тялото ми - покорено с власт,
оставяйки в сърцето рана.
Не искам нищо.
Има ли какво?!
Усмивки или пък въздишки
и думи празни, с цел да заблудиш,
че някога ще търсиш в мене личност.
© Радостина Попова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
