Не ме обичаш.
Не желая тази страст,
която ще измачка моите дрехи
със сластни, лакоми ръце,
притискайки душата ми с плътта си.
Не се нуждая аз от нежността -
цена, предлагана от теб, в замяна
на тялото ми - покорено с власт,
оставяйки в сърцето рана.
Не искам нищо.
Има ли какво?!
Усмивки или пък въздишки
и думи празни, с цел да заблудиш,
че някога ще търсиш в мене личност.
© Радостина Попова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
