13.11.2008 г., 16:13 ч.

Отхвърлена 

  Поезия » Любовна
717 0 1
 

Вървя мълчаливо без посока и цел,

сякаш някой всичко от мен е отнел.

Къде отивам? Никой не знае!

Но всичко в мен ридае!

Моля се да не ме разкъсва сърцето

и мечтая за усмивка отново на лицето!

Умолявам горещите си сълзи да спрат

и някъде тихичко да се сврат!

Искам да не желая твоите прегръдки

и като те видя да не ме побиват тръпки,

и да не търся погледа на твоите очи,

и без теб музиката в мен да звучи!

Но ето, че многократно разбиваното сърце

отново и отново търси твоето лице!

И обятията ми твоите жадуват,

и устните ми да те целуват бленуват!

Но само мисълта, че да си мой не можеш

и че черта на лъжите няма да сложиш,

ме кара да спра за кратичък миг

и да погледна различно на света многолик.

Нима е невъзможна любовта вярна?!

Нима съдбата винаги е толкова коварна?!

Не!!! Може би човек някъде съществува,

който за верността моя бленува...

Знай, че аз вечно него ще диря.

И когато го намеря, щастие ще видя!

Дано този истински човек си ти!

Умолявам те: не разбивай моите мечти!

© Ина Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??