Nov 13, 2008, 4:13 PM

Отхвърлена 

  Poetry » Love
752 0 1
Вървя мълчаливо без посока и цел,
сякаш някой всичко от мен е отнел.
Къде отивам? Никой не знае!
Но всичко в мен ридае!
Моля се да не ме разкъсва сърцето
и мечтая за усмивка отново на лицето!
Умолявам горещите си сълзи да спрат
и някъде тихичко да се сврат!
Искам да не желая твоите прегръдки
и като те видя да не ме побиват тръпки,
и да не търся погледа на твоите очи,
и без теб музиката в мен да звучи! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ина Христова All rights reserved.

Random works
: ??:??