Отива си
Отива си. Не искам да го спирам,
Живяното - остава в друго време.
След времето, което галопира,
препускат и очите зачервени.
И слънцето, намерило утеха
в подскоците на слънчевото зайче,
подпалва романтичните доспехи
на фотоси, значения и зарчета...
Такава органична суматоха!
Реката чака кончетата водни.
Ловецът на сърни не гледа срока,
не стреля, не шуми, да ги запомни.
Брезата гъделичка ветровете,
с дайретата си, нежно идилични...
И стъпили на равното нозете,
към бъдещето свое се затичват.
Когато светлината ме намира,
готова всяка фибра да превземе,
сърцето й самичко ще избира
от миналото ми какво да вземе.
Свързани произведения
Коментари
-
Красота е поезията ти Райне!
Браво👏👏👏 -
Ех, приятели...да ви е светло и товарите да са от щастие!
-
Нека останат само светлите моменти от миналото! Хареса ми!
-
Защото искрена е светлината...
-
И слънцето, намерило утеха
в подскоците на слънчевото зайче,
подпалва романтичните доспехи
на фотоси, значения и зарчета... -
Прекрасно е!
-
Брезата гъделичка ветровете,
с дайретата си, нежно идилични... -
Прекрасно е, Райне! Образност, чувственост, финес ...
-
Райне, чудесно е 🌹
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Да ви е спорно лятото...и духът му да ви превзема целогодишно!