Отивай си!
Отивай си!
Болезнено е тебе да оставя,
но виждам - ти не искаш да си с мен.
Приятелството няма да забравя,
ще помня всеки споделен с теб ден.
За тебе вече съм ненужна.
Върви! Не искам да те спра,
за теб ще бъда непозната, чужда,
без теб едва ли ще умра.
Отивай си! Да те виждам вече не желая,
болка много ти ми причини,
не искам нищичко за теб да зная,
в очите ми няма да видиш сълзи!
Болезнено е тебе да оставя,
но виждам - ти не искаш да си с мен.
Приятелството няма да забравя,
ще помня всеки споделен с теб ден.
За тебе вече съм ненужна.
Върви! Не искам да те спра,
за теб ще бъда непозната, чужда,
без теб едва ли ще умра.
Отивай си! Да те виждам вече не желая,
болка много ти ми причини,
не искам нищичко за теб да зная,
в очите ми няма да видиш сълзи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Костова Всички права запазени
