Отивам си
Отивам си
Отивам си божествено сама.
Самотна по човешки си отивам.
Не ме погали никога с ръка.
Защо сега с ръцете си ме спираш?
Нали не си решил, че щом допреш
дланта си до сърцето, ще ме сгрееш?
Преди да пожелаеш да умреш,
е по-добре да искаш да живееш.
Отивам си. Навън вали. И в мен
прозорците прозират прозаично.
Пред задуха в забързания ден,
избирам да заспя. Метафорично.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
