Feb 8, 2014, 9:38 PM

Отивам си 

  Poetry » Love
854 1 9


Отивам си


Отивам си божествено сама.
Самотна по човешки си отивам.
Не ме погали никога с ръка.
Защо сега с ръцете си ме спираш?
Нали не си решил, че щом допреш
дланта си до сърцето, ще ме сгрееш?
Преди да пожелаеш да умреш,
е по-добре да искаш да живееш.
Отивам си. Навън вали. И в мен
прозорците прозират прозаично.
Пред задуха в забързания ден,
избирам да заспя. Метафорично.

© Яна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??