Отивам си!

Поглеждам с очакване в очите ти,

но виждам само отчуждение и скука.

Отчаяно опитвам се да спра сълзите си.

- Отивам си,  прости за всичко...

И в живота ти - сполука...

- Добре, щом вече си решила. - отвръщаш

отегчено, недоволно.

Обръщам гръб и стискам яростно очите си.

Не искам ТИ да разбереш, че ми е болно!

Изправям гръб и тръгвам делово и бързо.

Потискам плач и скръб

 и нараненото сърце потискам!

Не искам ти да разбереш, че ми е болно,

сама съм си виновна,

 че към тебе се привързах

и че в измамната любов повярвах,

 та макар неволно.

Но стига вече! Няма да умра! -

аз зъби здраво стискам, хапя устни.

Аз ще живея! И рано или късно аз ще разбера,

че всъщност правя си услуга, като те напускам!

Напук на тебе ще живея аз!!!

Година-две ще страдам и ще ми е мъчно.

Остатъка от гордостта си аз ще събера,

ще те забравя и ще ми е безразлично!