Отиваш ли
Отиваш ли
Отиваш ли си, мили? На раздяла
аз нямам вече нищо да ти дам.
Онази обич, дето е горяла,
угасна снощи в сетния си плам.
И думите стопяват се в мъглата,
очите ни болезнено сълзят.
На две посоки нейде в тишината
дели се вече общият ни път.
Ръцете ще те помнят още дълго,
ще търсят нощем твоето лице.
Ще стене без посока тихомълком
самотното, изстрадало сърце.
И снимките ни общи ще ми спомнят
за думите, изказани без страх,
за влюбения танц насред пороя,
за огъня на първия ни грях.
Аз няма да те търся, щом мъглите
застинат във очите ми. Нали
щом дойде любовта, тя нас не пита,
а после само дълго ни боли...
Аз няма да целувам в тишината
нелепи твои копия. Шептя...
И крия си сълзите в тъмнината,
попивам ги със устни сред дъжда.
Отиваш ли си, мили? На раздяла
аз нямам вече нищо да ти дам.
Онази обич, дето е горяла,
угасна снощи в сетния си плам.
И думите стопяват се в мъглата.
Изчезват бавно всичките звезди.
Прегръщам те, присвита в тишината
на сетното изказано „Прости”...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
