alex_f52 (Александра Николова)
81 282
15.08.2008 г., 20:50 ч.

Отиваш си, не мога да те спра. 

  Поезия » Любовна
659 0 3

Мъка е обзела моята душа,
слива се с надвиснала мъгла.
Нуждая се от твоето рамо
до мен да те задържа само.

 


Не тръгвай! Остани!
Лицето ми е обляно в сълзи,
един копнеж запълни:
не тръгвай... остани!

 


Не е лесен пътя ти,
но аз съм с теб завинаги.
Помни думите ми,
защото те са истински.

 


Знам, че не зависи от теб,
ще виждам често твоя силует.
Знам, че трябва - отиваш си,
ще виждам често снимката ти.

 


Ще чакам с нетърпение
да се върнеш.
Срещата ни с вълнение,
да ме прегърнеш.

 


Не ще те забравя,
със спомена ще живея.
Ще чакам деня, ще копнея,
в който ще те видя, запея.

© Александра Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??