15.08.2008 г., 20:50 ч.

Отиваш си, не мога да те спра. 

  Поезия » Любовна
741 0 3
Мъка е обзела моята душа,
слива се с надвиснала мъгла.
Нуждая се от твоето рамо
до мен да те задържа само.
Не тръгвай! Остани!
Лицето ми е обляно в сълзи,
един копнеж запълни:
не тръгвай... остани!
Не е лесен пътя ти,
но аз съм с теб завинаги.
Помни думите ми,
защото те са истински. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Николова Всички права запазени

Предложения
: ??:??