29.01.2011 г., 14:29 ч.

* * * (откакто) 

  Поезия » Друга
4.9 (14)
997 0 15
Опустях като спирка крайпътна по мръкнало,
оголях безпощадно и тъжно като дрипав ноември,
като стар опразнен хамбар тричаво ехо преглъщам
и се уча да дишам отново през мъгла от безвремие.
Ожаднях като бяла, самотна пустиня,
почернях и замлъкнах като недарени пендари,
като бесен вятър се лутам безименна
и не зная коя съм, откакто за тебе забравих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Предложения
  • ...като праг посрещаш ме, когато ме завеят черни ветрове... Евтим Евтимов Не бягам. Ветровете ме отв...
  • Те те пращат на смърт, Капитане. На света не му пука за теб и нехае за твоите рани. Днес светът е па...
  • **** Денят започва в шест без пет. Понякога е много тъмно. Луната – бледолик поет, върху словата си ...

Още произведения »