* * * (откакто)
Опустях като спирка крайпътна по мръкнало,
оголях безпощадно и тъжно като дрипав ноември,
като стар опразнен хамбар тричаво ехо преглъщам
и се уча да дишам отново през мъгла от безвремие.
Ожаднях като бяла, самотна пустиня,
почернях и замлъкнах като недарени пендари,
като бесен вятър се лутам безименна
и не зная коя съм, откакто за тебе забравих.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Все права защищены
Благодаря на всички!!!
