Jan 29, 2011, 2:29 PM

* * * (откакто) 

  Poetry » Other
940 0 15

Опустях като спирка крайпътна по мръкнало,
оголях безпощадно и тъжно като дрипав ноември,
като стар опразнен хамбар тричаво ехо преглъщам
и се уча да дишам отново през мъгла от безвремие.
Ожаднях като бяла, самотна пустиня,
почернях и замлъкнах като недарени пендари,
като бесен вятър се лутам безименна
и не зная коя съм, откакто за тебе забравих.

© Даниела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??