Откакто се помня
След всяко поредно падение
пак съм влюбен до болка и див.
Безкомпромисен като стихотворение.
И безподобен – като мотив.
Но спрягам отново глаголи.
И пия – на празен стомах.
Без да си давам сметка,
че мога да стана за смях.
А трябва да бъда практичен
като сухата ланска трева,
за да гоня по релсите влака
до безкрайната синева…
Та небето да прави пътечка
от високите стръмни скали.
И дъждът като истински рицар
във душата ми да звъни!
За да мина пеша през тепето
със походка на самурай.
Винаги – късо подстриган.
И винаги – честен до край!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ревов Всички права запазени
