След всяко поредно падение
пак съм влюбен до болка и див.
Безкомпромисен като стихотворение.
И безподобен – като мотив.
Но спрягам отново глаголи.
И пия – на празен стомах.
Без да си давам сметка,
че мога да стана за смях.
А трябва да бъда практичен
като сухата ланска трева,
за да гоня по релсите влака
до безкрайната синева… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация