Откакто ти си тръгна, е така
Откакто ти си тръгна, е така
Тъгата ми по теб заля града
и скри отново пътя по между ни.
Откакто ти си тръгна, е така:
останаха без смисъл дни и думи.
И улиците днес са мълчаливи,
потънали са - в моите сълзи.
А розите в градината ми - сиви,
от мъката ми свели са глави.
И слънцето над мен неловко грее,
и спомени разпръсква, не лъчи.
А луната - за утеха ме люлее,
пее на скръбта ми да заспи...
А аз се моля тихо на звездите,
"Как си?" - утре никой да не пита,
че тишина ще засъбаря планините,
тя - дума за това не е открита...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
