Откакто вчера си замина
или от мъка аз съм ослепяла,
че краските на лятото са бледи,
от Слънцето са избледнели
явно.
И сградите са някак по-
безмълвни,
тъй сякаш хора в тях не мрат
и не живеят,
а всички покрай мен
все бързат,
замислени,
горят и тлеят...
Животът ли така се промени,
откакто вчера скри се зад вратата,
домът ли остаря, че се руши
под погледа ми...
.......
гасне светлината.
Децата ни ли са се натъжили
откакто вчера си замина,
сърцето ми ли плаче във гърдите,
или това е вятърът
на идващата зима?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени