Светът ли посивя така от вчера,
или от мъка аз съм ослепяла,
че краските на лятото са бледи,
от Слънцето са избледнели
явно.
И сградите са някак по-
безмълвни,
тъй сякаш хора в тях не мрат
и не живеят,
а всички покрай мен
все бързат,
замислени, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up