Jul 26, 2007, 4:15 PM

Откакто вчера си замина

  Poetry
1.2K 0 8
Светът ли посивя така от вчера,
или от мъка аз съм ослепяла,
че краските на лятото са бледи,
от Слънцето са избледнели
явно.

И сградите са някак по-
безмълвни,
тъй сякаш хора в тях не мрат
и не живеят,
а всички покрай мен
все бързат,
замислени,
горят и тлеят...

Животът ли така се промени,
откакто вчера скри се зад вратата,
домът ли остаря, че се руши
под погледа ми...
.......
гасне светлината.

Децата ни ли са се натъжили
откакто вчера си замина,
сърцето ми ли плаче във гърдите,
или това е вятърът
на идващата зима?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички.
    и на теб също Ангар, /не съм ромка,
    просто видях нещо подобно с очите си и го почувствах със сърцето си./Драмата не е моя, но все пак я има. Може би наистина би било по-добре ако коригирам някои неща,съгласна съм с теб, още веднъж благодря за отделеното време.
  • Боже колко правдоподобно си го написала - за малко да ти повярвам на всичко! Но това:
    "Децата ни ли са се натъжили
    откакто вчера си замина" -
    то как се връзва с твоите 18 години? Ти ромка ли си?

    Стихотворението е чудесно! Безукорно във всяко отношение - и като чувство, и като построение! Само ето тук може би лекичко да го пипнеш:
    "а всички покрай мен все бързат,
    замислени, горят и тлеят..."
    Да стане примерно:
    "а всички покрай мен все бързат, бързат,
    или замислени мъждят и тлеят..."

    Или вместо думичката "мъждят", ако ти се вижда малко позната, да бъде "димят и тлеят". Съображението ми за повторението на думичката "бързат" е: сричките и в третия ред на куплета да станат 11, както са в първия ред на куплета. А да се замени думичката "горят" с "мъждят" е, че думичките "замислени" и "горят" не вървят заедно.


  • Изглежда,че всичко е тъжно и сиво...
    ...изглежда...,
    но може би утре ще бъде красиво??!
    Хубав стих-поздрави!
  • Чудесен стих!Поздрав!
  • Тъжно.....................

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...