yotovava (Валентина Йотова)
2539 21413
19.03.2022 г., 21:48 ч.  

Отключени двери 

  Поезия » Философска
266 4 11

ОТКЛЮЧЕНИ ДВЕРИ

 

Кой издраска в небето най-нежния есенен стих?

И кога ли натрупа валма акварел върху хълма?

От вечерното вино на здрача така не отпих.

Но го гледах, дордето бокалът му гроздов се пълни.  

 

Бог отвчера поправяше гнилия покрив и сам

със пухтене подреждаше крайните счупени цигли.

От болките в кръста, от пукота в старите стави

цяла нощ се въртя и посрещна зората – немигнал.  

 

Знам, че дълго разнасял е чая си с горска липа –

да въздиша го чух и – угрижен – видях да надзърта.

Аз намерих пред прага си килнато менче с вода,

китка дъхава здравец и чиста кенарена кърпа.  

 

И дали ме е чакал отвън – уморен и сънлив,

скитник буден и трескав – вратата да му отворя?

Но защо не почука? А с няколко сухи трохи

тази сутрин е хранил врабчето на моя прозорец.  

 

Тъй навярно е сбирал на изгрева златния химн

и припявал на вятъра бурните седем октави.

Че светът е прекрасен разбрах, щом у мене попи

листопадът, овалян в най-цветната облачна плява.

 

Моля пак да намине край скромното мое гнездо –

да отбие от пътя отново и седне на прага.

Този свят се нуждае най-вече от глътка любов.

И не чакай пред портата, Боже, а влизай направо.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??