ОТКЛЮЧЕНИ ДВЕРИ
Кой издраска в небето най-нежния есенен стих?
И кога ли натрупа валма акварел върху хълма?
От вечерното вино на здрача така не отпих.
Но го гледах, дордето бокалът му гроздов се пълни.
Бог отвчера поправяше гнилия покрив и сам
със пухтене подреждаше крайните счупени цигли.
От болките в кръста, от пукота в старите стави
цяла нощ се въртя и посрещна зората – немигнал.
Знам, че дълго разнасял е чая си с горска липа –
да въздиша го чух и – угрижен – видях да надзърта.
Аз намерих пред прага си килнато менче с вода, ...