Откровено за мен

от

аар

И ако това не е нарочно

за втори път описвам пак душата своя

за себе си да кажа, живях на този Свят.

преди минути, стих написах... за себе си

За мен и ето че грешка някаква се случи

и хоп изчезна като дим стиха.

Живея, съжалявам, нарочно ли

или просто бе!? Съдба ли е, да се загуби

туй що със вас исках аз  да споделя.

Болезненото, то в мен остана

но изчезнаха слова. Вярвах че всичко

е любов... но бях отхвърлен аз от нея.

Сега във сляпа нощ в отблясъка на

телефона споделям самотата своя

Живях единствено за нея, във името 

на любовта, а тя отвърна ми с тъга.

И ето ме тъгувам с нея.