25.10.2011 г., 16:07 ч.

Откраднах те от самотата 

  Поезия
1159 0 5

Бавно ронят се листата

във среднощна тишина,

потънали са в суетата

пътеките на любовта.

 

Като кладенчета малки

в шепите ръмят сълзи,

сърцата, отритнати и жалки,

угасят всички светлини.

 

От  вените кръвта приижда

и бълбука в  моя сън,

лунни стъпки се подреждат,

на прага стихнали отвън...

 

Бавно ронят се листата

в тайнството на моя ден,

откраднах те от самотата -

завинаги заключих те във мен...

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е!лунни стъпки се подреждат,

    на прага стихнали отвън...

  • Красиво е !!!Поздравления,Мина!
  • красиво и песенно се леят думите
    в душата ми, Минка...прекрасен стих.
    най-сърдечно..
  • ♥Поздрав сърдечен, Минка!
  • Мила Адашке много ми харесват твойте стихчета !Прекрасна душа имаш!Прегръдка!Поздрав!
Предложения
: ??:??