Откраднах те от самотата
Бавно ронят се листата
във среднощна тишина,
потънали са в суетата
пътеките на любовта.
Като кладенчета малки
в шепите ръмят сълзи,
сърцата, отритнати и жалки,
угасят всички светлини.
От вените кръвта приижда
и бълбука в моя сън,
лунни стъпки се подреждат,
на прага стихнали отвън...
Бавно ронят се листата
в тайнството на моя ден,
откраднах те от самотата -
завинаги заключих те във мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
