Откраднах те от самотата
Бавно ронят се листата
във среднощна тишина,
потънали са в суетата
пътеките на любовта.
Като кладенчета малки
в шепите ръмят сълзи,
сърцата, отритнати и жалки,
угасят всички светлини.
От вените кръвта приижда
и бълбука в моя сън,
лунни стъпки се подреждат,
на прага стихнали отвън...
Бавно ронят се листата
в тайнството на моя ден,
откраднах те от самотата -
завинаги заключих те във мен...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
