Откраднах те от самотата
Бавно ронят се листата
във среднощна тишина,
потънали са в суетата
пътеките на любовта.
Като кладенчета малки
в шепите ръмят сълзи,
сърцата, отритнати и жалки,
угасят всички светлини.
От вените кръвта приижда
и бълбука в моя сън,
лунни стъпки се подреждат,
на прага стихнали отвън...
Бавно ронят се листата
в тайнството на моя ден,
откраднах те от самотата -
завинаги заключих те във мен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
