Откраднах те от самотата

Oct 25, 2011, 4:07 PM

Poetry

1160 0 5

Бавно ронят се листата

във среднощна тишина,

потънали са в суетата

пътеките на любовта.

Като кладенчета малки

в шепите ръмят сълзи,

сърцата, отритнати и жалки,

угасят всички светлини.

От вените кръвта приижда

и бълбука в моя сън,

лунни стъпки се подреждат,

на прага стихнали отвън...

Бавно ронят се листата

в тайнството на моя ден,

откраднах те от самотата -

завинаги заключих те във мен...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

valia1771 (Ивон)

2011-10-25T22:14:09+03:00

Хубаво е!лунни стъпки се подреждат,

на прага стихнали отвън...
sisidara (Сиси)

2011-10-25T20:31:22+03:00

Красиво е !!!Поздравления,Мина!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2011-10-25T18:04:15+03:00

красиво и песенно се леят думите
в душата ми, Минка...прекрасен стих.
най-сърдечно..
elenasim1 (Елeна)

2011-10-25T17:33:41+03:00

♥Поздрав сърдечен, Минка!
mimamina (Мина Конарова)

2011-10-25T16:51:22+03:00

Мила Адашке много ми харесват твойте стихчета !Прекрасна душа имаш!Прегръдка!Поздрав!