Откраднах те от самотата

Poetry

1.4K 0 5

Бавно ронят се листата

във среднощна тишина,

потънали са в суетата

пътеките на любовта.

Като кладенчета малки

в шепите ръмят сълзи,

сърцата, отритнати и жалки,

угасят всички светлини.

От вените кръвта приижда

и бълбука в моя сън,

лунни стъпки се подреждат,

на прага стихнали отвън...

Бавно ронят се листата

в тайнството на моя ден,

откраднах те от самотата -

завинаги заключих те във мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valia1771 (Ивон)

Хубаво е!лунни стъпки се подреждат,

на прага стихнали отвън...

2011-10-25T22:14:09+03:00
sisidara (Сиси)

Красиво е !!!Поздравления,Мина!

2011-10-25T20:31:22+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

красиво и песенно се леят думите
в душата ми, Минка...прекрасен стих.
най-сърдечно..

2011-10-25T18:04:15+03:00
elenasim1 (Елeна)

♥Поздрав сърдечен, Минка!

2011-10-25T17:33:41+03:00
mimamina (Мина Конарова)

Мила Адашке много ми харесват твойте стихчета !Прекрасна душа имаш!Прегръдка!Поздрав!

2011-10-25T16:51:22+03:00