Бавно ронят се листата
във среднощна тишина,
потънали са в суетата
пътеките на любовта.
Като кладенчета малки
в шепите ръмят сълзи,
сърцата, отритнати и жалки,
угасят всички светлини.
От вените кръвта приижда
и бълбука в моя сън,
лунни стъпки се подреждат,
на прага стихнали отвън... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up