29.06.2012 г., 22:59

Откраднат миг

725 0 5

Без теб съм - дърво без корен,

повалено от вихрушка зла,

години през живота бродим,

побутвани от любовта.

 

Сърцата ни нежно облива

с влюбени капки роса,

понякога малко свенлива

ни скрива двама в нощта.

 

Край реката вятър танцува

на върбите с полите зелени,

до мене си още... хитруваш,

кичурите искаш да вземеш.

 

Невидим художник пътува,

боядисва ги трайно във бяло,

край очите бръчки рисува

с нюансите на преживяно...

 

Ненадейно  вятърът стихва

на върбата в сянката хладна,

в ръцети си жадно сме стиснали

аромат от мига откраднат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...