Откраднат миг
Без теб съм - дърво без корен,
повалено от вихрушка зла,
години през живота бродим,
побутвани от любовта.
Сърцата ни нежно облива
с влюбени капки роса,
понякога малко свенлива
ни скрива двама в нощта.
Край реката вятър танцува
на върбите с полите зелени,
до мене си още... хитруваш,
кичурите искаш да вземеш.
Невидим художник пътува,
боядисва ги трайно във бяло,
край очите бръчки рисува
с нюансите на преживяно...
Ненадейно вятърът стихва
на върбата в сянката хладна,
в ръцети си жадно сме стиснали
аромат от мига откраднат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
