29 jun 2012, 22:59

Откраднат миг

  Poesía
727 0 5

Без теб съм - дърво без корен,

повалено от вихрушка зла,

години през живота бродим,

побутвани от любовта.

 

Сърцата ни нежно облива

с влюбени капки роса,

понякога малко свенлива

ни скрива двама в нощта.

 

Край реката вятър танцува

на върбите с полите зелени,

до мене си още... хитруваш,

кичурите искаш да вземеш.

 

Невидим художник пътува,

боядисва ги трайно във бяло,

край очите бръчки рисува

с нюансите на преживяно...

 

Ненадейно  вятърът стихва

на върбата в сянката хладна,

в ръцети си жадно сме стиснали

аромат от мига откраднат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...