Jun 29, 2012, 10:59 PM

Откраднат миг

  Poetry
724 0 5

Без теб съм - дърво без корен,

повалено от вихрушка зла,

години през живота бродим,

побутвани от любовта.

 

Сърцата ни нежно облива

с влюбени капки роса,

понякога малко свенлива

ни скрива двама в нощта.

 

Край реката вятър танцува

на върбите с полите зелени,

до мене си още... хитруваш,

кичурите искаш да вземеш.

 

Невидим художник пътува,

боядисва ги трайно във бяло,

край очите бръчки рисува

с нюансите на преживяно...

 

Ненадейно  вятърът стихва

на върбата в сянката хладна,

в ръцети си жадно сме стиснали

аромат от мига откраднат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...