19.04.2025 г., 20:35

Открит урок

1.1K 9 43

Днес на горската поляна

готви се открит урок.

Зайко пръв от всички стана, 

тръгна весел: скок-подскок.

Публиката – все отбрана,

а стандартът ѝ – висок.

За учителката Врана

труден беше този срок.

 

Ежко много го мързеше

буквите да учи сам.

Мечо даже тайно спеше.

Как ще пише? Аз не знам!

Кротко на чина седеше

само Лиско – смел и прям!

Умножаваше, делеше

честно и без помощ. Сам!

 

Горда е и мама Лиса.

Ето, с ауди долетя.

Важно от колата слиза, 

роклята ѝ – красота!

С много гости се здрависа.

О! Неземна суета!

Мама Зайка се стъписа,

щом до нея седна тя.

 

Почна най-подир урока,

всичко вече е наред.

Зайко с ризката широка

стихче казва – мил, напет!

Даже Мечо не обърка

ни глагол, ни словоред.

Ала кой отзад там хърка?

Вълчо – бил е на банкет!

 

Той е тук, но без покана –

и редът ни наруши.

Орльо – нашата охрана

няма да го разреши!

Ех, Вълчане! Ех, Вълчане!

ти урока заглуши!

Не очаквах тъй да стане –

нямам тапи за уши!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bo Boteva Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

1 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, мила Надя!
  • Радвам се за теб, Бо!
  • Благодаря, Мария от сърце!
    Платформата е така замислена, че първото място е радост, но и отговорност да зададеш следващата тема. Надявам се да бъде и тя провокация за нови творби
  • Много се радвам на победата ти, Бо!🌹 Честито да ти е заслуженото първо място!🥇🥰
  • Благодаря ти най-сърдечно, Георги!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...