Откровенче
Откровенче
Имало едно момиче, обичало да пише,
да пръска и усмивки, да пие все любов.
Освен това четяло, с наслада да въздиша
за щяло и нещяло. Светът не бил готов.
В познатата си стая разхвърляло усмивки,
пиляло все и сълзи със чуждите мечти.
Животът се търкалял от чувства на почивки
без то да му се меси много. Е, почти.
Решило да пропише, пред публика да диша,
запускало красиви буквени сълзи,
поне за него мили - отворили те ниша
за странните му мисли. И писало, уви.
И чувството растяло, заблъскало по други -
не е поезия да тичаш из свои си води.
Да чувства обещало закони без да губи,
поне не твърде много. И пише си, уви.
Та днес се извинява че стъпките му парят
от луди недомислия тъй често и безспир.
Любов го окрилява и критики разтваря
в нелепа пак усмивка. То плува само в мир.
От него не четете с готовност да ви топли -
понякога ще може, понякога пък - не.
Попаднете ли в неговото странно топче вопли -
усмихвайте се - опитва, опитва се поне.
П.П. „Момиче“ или „човече“ ви харесва повече за първия ред?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
