29.01.2012 г., 16:42

Откровение

662 0 0

                                     ОТКРОВЕНИЕ

 

Аз самата съм едно откровение

на радостта и болката, която е с мене.

Аз самата съм една надежда -

развихрена като ветровете силни.

 

Като птица неспокойна тичам,

събирам в дланите си плодовете,

за да нося вярата в мене,

която във всяка моя клетка свети.

 

Аз просто съм едно откровение,

което винаги ще свети!

 

Ветрове - мои приятели

танцувайте с мен и с душата ми

като камбани пеещи,

като буря ме грабвайте,

за да ви взема в ръцете си,

притихнала с моето откровение!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....