27.05.2015 г., 23:25

Откровение

1.1K 2 11

Разглеждам те и мисля за това,

че в твоите очи не лумва пламък.

За теб тревата просто е ... трева,

а оня камък просто си е камък!

 

За теб и тази приказна гора

е място - неприветно и усойно.

Дори зората - бурната зора,

за теб е само съмване спокойно.

 

Появата на слънчевия диск

за теб е просто ... идване на ден.

Ти няма да поемеш тоя риск -

да литнеш към небето като мен!

 

Не, ти не си за полет сътворена!

Очите ти са просто ... две очи -

красиви, но спокойни и студени,

очи без цветове и без лъчи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Тепешанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Убийствено точно!
  • Това произведение манипулира!!! Изведнъж се озовах в диаметрално противоположна на написаното среда. Май това е и авторовият замисъл. Удивително!
  • Оставяй я да си стои на земята! Оригинални, красиви стихове.
  • "очи без цветове и без лъчи" толкова чужди за поета. Не всеки в облаците лети и не всеки вижда сълзата на розата. Два чужди свята.Поздравления!
  • Харесах много твоят стих!Усетих ясно полета на твоята душа и студенината на нейната...възвишеното и земното!
    Поздравявам те! Прекрасен стих, изказани по невероятно красив начин!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...