Откровение
Откровения
Не искам във съня си да те срещам,
да пиша за луна и за звезди,
да възпявам теменужени любови,
да живея със изгубени мечти.
Ела в деня ми, в будните ми нощи,
когато ми е трудно и боли,
и нося битието си - човешко,
безропотно - без страх и без сълзи.
Не искам да ми сваляш небесата,
с името ми да наречеш звезда,
бъди приятел,обич и подкрепа,
път... посока, бъди ми! Да вървя!
А любовта ли? Тя къде е?
И тя приема други измерения,
като нас сребрее и шепти,
търси рамо, търси откровения...
Елеонора Крушева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елеонора Крушева Всички права запазени
