24.03.2017 г., 21:17 ч.

Откровение 

  Поезия » Любовна
334 0 3

Откровения

 

Не искам във съня си да те срещам,
да пиша за луна и за звезди,
да възпявам теменужени любови,
да живея със изгубени мечти.

Ела в деня ми, в будните ми нощи,
когато ми е трудно и боли,
и нося битието си - човешко,
безропотно - без страх и без сълзи.

Не искам да ми сваляш небесата,
с името ми да наречеш звезда,
бъди приятел,обич и подкрепа,
път... посока, бъди ми! Да вървя!

А любовта ли? Тя къде е?
И тя приема други измерения,
като нас сребрее и шепти,
търси рамо, търси откровения...

 

Елеонора Крушева

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??