нийде_нейде_нявга (Надя)
7 105
23.03.2018 г., 15:10 ч.

Откровение.. 

  Поезия » Свободен стих, Друга
1429 3 9

Мислех си, че силна съм, и
че раните са просто част от пътя,
по който с живота вървим.
Че без мрак, не светят звездите,
и че като припознаеш сянката
ще оспориш нейната власт.

А пътят криволичещ и пъстър,
осеян е с остри завои.
С усмивки, сбогувания. И жажда.
С пламък, смърт. И живот.

Наивна бях. (и сигурно  все още съм).
Отдавах, взимах, пресъшивах.
Грешки повтарях, а надеждата понякога
просто поставяше още планини за
повдигане. Горях, и в страст, и
в противоречиви безумства.

А той, пътят...случва ти се,
нехаен готов ли си...
Поредица от врати, които се
отварят само в една посока..

И под пепеливото було на застиналото
безвремие, с похабени ръце бъдеще рисувах.
Защото нали...за да вървиш, търсиш
смисъл  в надеждата роден.
А той, смисълът, винаги е там, 
само че променя се, заедно с мен..

И на всеки непредвидим завой,
опора непоколебима и нежна си,
и даваше ми обич, и причина да продължа.
Благодаря ти..

© Надя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??