16.03.2007 г., 12:46

ОТКРОВЕНИЕ

675 0 5

ОТКРОВЕНИЕ

 

Аз не искам

да съм нежна роза,

която да цъфти веднъж,

да прецъфтява

и да загине

без следа!

 

А искам

да съм кактус груб,

който да живее дълго

и в бурите да устоява –

хиляди години

на света!

 

Аз не искам

да съм дървен щит,

безропотно понасящ

в този век

ударите тежки

на съдбата!

 

А искам

да съм меч стоманен,

издигнат във ръката,

в защита

на Родината ни

свята!

 

Аз не искам

да съм бяло знаме,

което се предава,

което без посока

да развяват и да брулят

ветровете!

 

А искам

да оставя име,

светъл пример,

които да живеят

и пребъдат

с вековете!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Манов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...