16.04.2010 г., 21:52

Откровение

1.6K 0 4

Сам - в стаята
със паяжини по ъглите
и мебели прашасали,
останах сам с мечтите,
загубил съм стотици битки,
преглъщах хули и насмешка,
обезверени, надрани... дни,
седмици и месеци на грешки.
Кафеварката и моливът -

 най-верните приятели.
Умът е луд локомотив,
думкат мощно парните двигатели
и телефонът пак е ням,
зловещо тихо е около мене.
Ще ми се частица да ви дам
от моя срам и страх,
от моя грях, от моето бреме.
Ще мине време, много време
и ще съм истински, както преди -
усмихнат, пълен със живот,
оставил зад гърба си черните беди...
но - виж ти - кафеварката кипи
и моливът е уморен,
на мен далеч не ми се спи,
очаквам дъжд и слънце,
очаквам светло-мрачен ден
и хилядите гласове във мен:
спри, не мисли, преглътни,
от мислите боли.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ShamelessDreams Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "спри, не мисли, преглътни,
    от мислите боли."

    Познато до болка...
    Това е цената.
    И си струва!
    Ти знаеш,защо!
  • Това много хубаво.....хареса ми "надрани дни".....радвам се да те зачета..
  • Излято сякаш на един дъх с много чувство! Продължавай да се държиш!
  • "Ще мине време, много време
    и ще съм истински, както преди -
    усмихнат, пълен със живот,
    оставил зад гърба си черните беди..."
    БЪДИ,Иване!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...