^poison_tears^ (ShamelessDreams)
38 111
16.04.2010 г., 21:52 ч.

Откровение 

  Поезия » Бели стихове
1234 0 4

Сам - в стаята
със паяжини по ъглите
и мебели прашасали,
останах сам с мечтите,
загубил съм стотици битки,
преглъщах хули и насмешка,
обезверени, надрани... дни,
седмици и месеци на грешки.
Кафеварката и моливът -

 най-верните приятели.
Умът е луд локомотив,
думкат мощно парните двигатели
и телефонът пак е ням,
зловещо тихо е около мене.
Ще ми се частица да ви дам
от моя срам и страх,
от моя грях, от моето бреме.
Ще мине време, много време
и ще съм истински, както преди -
усмихнат, пълен със живот,
оставил зад гърба си черните беди...
но - виж ти - кафеварката кипи
и моливът е уморен,
на мен далеч не ми се спи,
очаквам дъжд и слънце,
очаквам светло-мрачен ден
и хилядите гласове във мен:
спри, не мисли, преглътни,
от мислите боли.

 

© ShamelessDreams Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "спри, не мисли, преглътни,
    от мислите боли."

    Познато до болка...
    Това е цената.
    И си струва!
    Ти знаеш,защо!
  • Това много хубаво.....хареса ми "надрани дни".....радвам се да те зачета..
  • Излято сякаш на един дъх с много чувство! Продължавай да се държиш!
  • "Ще мине време, много време
    и ще съм истински, както преди -
    усмихнат, пълен със живот,
    оставил зад гърба си черните беди..."
    БЪДИ,Иване!!!
Предложения
: ??:??