25.01.2008 г., 20:01

Откровено против

893 0 1

Доста време за любов само писах,

но се случи нещо, от което се стъписах.

Нададох тих, глух и ням писък,

оказах се на системата в дългия списък

от хора, как да кажа... втора цигулка,

люлеех се на системата в грозната люлка.

Момент за поука!

Сбъркала съм някъде... наслука.

И ето го предишния, познатия ви стил.

Зъл демон сърцето е пленил.

Може би дори би ви ужасил

умът ми с тези идеи брутални,

агресивни, унищожителни, но и гениални.

Забравете всички онези физиономии печални,

всички пози и сълзи драматични и многострадални.

От утре изгрява черното слънце в сутринта.

От утре няма ден, а само молитва да дойде нощта.

Проклета нищета и злоба нескрита!

Проклета да си и ти, болка прикрита!

Проклет да е всеки, който само за състрадание пита!

Проклети да сте всички, чиято интрига около врата ми се оплита!

Защо попита:

"защо тя вика"?

Викам, защото силата вече не достига.

В роб се превърнах на себе си и на вас,

увяхна в ръцете ви крехката ми страст.

В миг - куршуми, после идва, черното слънце изгрява,

моливът по хартията се плъзга... стихът си продължава...

 

... откровено против системата мнението ми си остава...

... откровено против съм на това, което става...

...откровено против...но никой до мен не застава...

... откровено против!... провиквам се, но трагедията продължава...

... черното слънце изгрява... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е силно!!!Поздравявам те, Мими!!!Финала е страхотен!!!Браво!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...