25.01.2008 г., 20:01

Откровено против

902 0 1

Доста време за любов само писах,

но се случи нещо, от което се стъписах.

Нададох тих, глух и ням писък,

оказах се на системата в дългия списък

от хора, как да кажа... втора цигулка,

люлеех се на системата в грозната люлка.

Момент за поука!

Сбъркала съм някъде... наслука.

И ето го предишния, познатия ви стил.

Зъл демон сърцето е пленил.

Може би дори би ви ужасил

умът ми с тези идеи брутални,

агресивни, унищожителни, но и гениални.

Забравете всички онези физиономии печални,

всички пози и сълзи драматични и многострадални.

От утре изгрява черното слънце в сутринта.

От утре няма ден, а само молитва да дойде нощта.

Проклета нищета и злоба нескрита!

Проклета да си и ти, болка прикрита!

Проклет да е всеки, който само за състрадание пита!

Проклети да сте всички, чиято интрига около врата ми се оплита!

Защо попита:

"защо тя вика"?

Викам, защото силата вече не достига.

В роб се превърнах на себе си и на вас,

увяхна в ръцете ви крехката ми страст.

В миг - куршуми, после идва, черното слънце изгрява,

моливът по хартията се плъзга... стихът си продължава...

 

... откровено против системата мнението ми си остава...

... откровено против съм на това, което става...

...откровено против...но никой до мен не застава...

... откровено против!... провиквам се, но трагедията продължава...

... черното слънце изгрява... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е силно!!!Поздравявам те, Мими!!!Финала е страхотен!!!Браво!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...