idemidoidemi (Идеми Дойдеми)
63 985
18.05.2010 г., 0:48 ч.

Откровеност 

  Поезия
1237 0 11

 

ухажвай ме

но не ми сваляй звезди

не ми кръщавай усмивки

а на мен се усмихвай

вдъхновено

възторжено

възхищаващо

Можех да го поискам и от други

но избрах теб

защото

имаш сравнително бърз ум

сравнително дълбока душа

изобщо

твоите достойнства

биха могли да отразят

сравнително

моя бърз ум

дълбока душа

въобще

това е всичко

което искам

от което имам нужда

и не ми трябват

перца от гълъби

сърчица в шепички

възхищавай ми се

така ме ухажвай

и ще усетя твоята близост

 

 

© Идеми Дойдеми Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • упс
  • Да, Тошко,

    поздрави на Андромаха и синусоидната ти душа

  • Ех, как ме усещаш Просто си премълчах причините за мнението, защото мисля, че се сещаш какви са
  • LeChevalier (Тошко ): 18-05-2010г. 22:24
    Идеми, тоя път верно не ме накефи


    дотук ми хареса.

    Но като видя "не, че нещо..." и ми бие на неискреност...
  • Идеми, тоя път верно не ме накефи Не че нещо...
  • я! анализи?!


    капачка!


    ПП
    ...ъъъ...като как е "направо хайку"?...
  • Съгласна с Фабер.
    Аз обаче поставям на първо място духовността, която според мен изключва нарцистично отношение към света и в този смисъл възхищението, когато се приема или изисква, е в обратна пососка, защото е породено от гордостта, от потребност за изява и то мощна на егото.
    Интелектът е вариращо понятие във времето... то не може да е критерий за нивото на личността в неговото духовно развитие, за което всъщност СМЕ. И от тук логично следва въпросът за смисъла на живота. Въпрос, който всеки си задава, когато порасне достатъчно, като достатъчността е различна за всеки отделен индивид. А отговорът на този въпрос е миг преди хармонията и безусловната любов...
    Аз бих казала - не ми се възхищавай, обичай ме. Или още по-точно - не ми се възхищавай, дай ми възможност да покажа безусловната си любов към теб...
    Което за човечеството като цяло е утопия...
    Поне засега... докато се гледа по този начин:
    "и не ми трябват
    перца от гълъби
    сърчица в шепички"

    Но нищо не пречи да опитаме, все пак
  • хубаво...
  • Авторката обръща внимание върху важността на интелектуална съзвучност, имаща по-определени корени и в душевността.Интелектуалността, обаче, често изпълнява и функции на самозащита на недостатъчно "изваяна" и потвърдена идентичност, а също така е израз и на гордостта ("възхищавай ми се" - макар че това е казано и в контекста на известна традиционна "регламентирана" женска кокетност и суетност) на човека, показател за неговата егоистичност, а в действителност - признак за греховността му. Ако интелектуалността не е насочена определено към духовност, нейната положителна стойност в отношенията на хората е намалена. Духовността, от своя страна, е обвързана и със жертвеност и алтруистична насоченост, които са възможни или когато един човек има да доразвива не малко съществуващи благодат и благочестие като даденост ("по рождение" и т.н.), или когато ги придобива по-драстично с по-непосредствена идентификация и подражание на Христос.

  • Направо си е хайку


    Поздрави!
  • Аналитично, аргументирано, авторитарно Ето как се прави любовно откровение! Специално на теб така ти отива...! Харесах, разбира се!
Предложения
: ??:??