melian4eto (Деси)
77 16
7.02.2014 г., 0:04 ч.

Oткъснах се 

  Поезия » Любовна
456 0 2

Спрях да се чета – да не боли,
просто се оставих на реките си.
Страх ли е да гълтаме сълзи,
вместо да ги крием във очите си?
Счупено е старото перо,
нещо се изгуби във мастилото.
Днешните идеи са звено,
свързващо промените с пунктира си. 
Може би в студа се задомих,
повече не исках да съм тлееща.
Чувството, родило всеки стих,
скоро се превръща в изкушение.
Думите стоят на кръстопът – 
стара или нова е душата ми?
Спомените дращят и бодат - 
раните са символ на сърцата ни.
Много ме боля, но оцелях,
силните умират за възкръсване,
трудно е, но аз ще съм от тях,
свършено е старото... откъснах се.


© Деси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??