Oткъснах се
Спрях да се чета – да не боли,
просто се оставих на реките си.
Страх ли е да гълтаме сълзи,
вместо да ги крием във очите си?
Счупено е старото перо,
нещо се изгуби във мастилото.
Днешните идеи са звено,
свързващо промените с пунктира си.
Може би в студа се задомих,
повече не исках да съм тлееща.
Чувството, родило всеки стих,
скоро се превръща в изкушение.
Думите стоят на кръстопът –
стара или нова е душата ми?
Спомените дращят и бодат -
раните са символ на сърцата ни.
Много ме боля, но оцелях,
силните умират за възкръсване,
трудно е, но аз ще съм от тях,
свършено е старото... откъснах се.
© Деси All rights reserved.
