24.12.2023 г., 18:35 ч.  

Откъснато 

  Поезия
391 8 21

Вали и късно е, а всъщност – рано.

Откъснато, търколи се небето.

На клончето отсреща кацна врана,

снегът затрупа мъката, и – ето,

че този пухкав сняг вали и в мене.

Вали, скърби и трупа. Лудо време.

Мълчанието носи тежко бреме,

съдбата днес поиска да те вземе,

но няма да те дам, аз вярвам в нас.

Единствена и силна, чиста

и утре ще си тъй лъчиста,

ще светиш и в най-мрачния ни час,

Любов,

не ни напускай никога, 

с нас остани завинаги.

© Петър Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??