Вали и късно е, а всъщност – рано.
Откъснато, търколи се небето.
На клончето отсреща кацна врана,
снегът затрупа мъката, и – ето,
че този пухкав сняг вали и в мене.
Вали, скърби и трупа. Лудо време.
Мълчанието носи тежко бреме,
съдбата днес поиска да те вземе,
но няма да те дам, аз вярвам в нас.
Единствена и силна, чиста
и утре ще си тъй лъчиста,
ще светиш и в най-мрачния ни час,
Любов,
не ни напускай никога,
с нас остани завинаги.
© Петър Димитров Всички права запазени