Отложено
Дали все още имам
пътища непроходени -
до себе си неизвървени -
само това днес ме вълнува.
Щом съумявам в мига вечност
да открия, значи все още дишам,
все още сред себеподобни живея.
Дух приземен съм, затова и болея.
Там, там - някъде, много далече,
там - където няма мрак, ни време,
там - където няма истини и лъжи,
там - където няма ни добро, ни зло,
оттам - някога започна пътят мой.
Да! Мога, мога там да се завърна,
духа си в шепичка тишина сбрала.
Смирена, стихнала и себеподобна,
в точица сляла началото и края. Но!
Господи, дай ми ти още дни светли!
Със смеха на внуците си да се опия.
Самадхи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
