Отложено

25.05.2018 г., 23:44 ч.

Поезия » Друга

492 0 2

Дали все още имам

пътища непроходени -

до себе си неизвървени -

само това днес ме вълнува.

Щом съумявам в мига вечност

да открия, значи все още дишам,

все още сред себеподобни живея.

Дух приземен съм, затова и болея.

Там, там - някъде, много далече,

там - където няма мрак, ни време,

там - където няма истини и лъжи,

там - където няма ни добро, ни зло,

оттам - някога започна пътят мой.

Да! Мога, мога там да се завърна,

духа си в шепичка тишина сбрала.

Смирена, стихнала и себеподобна,

в точица сляла началото и края. Но!

Господи, дай ми ти още дни светли!

Със смеха на внуците си да се опия.

Самадхи

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Samadhi (Гюлсер Мазлум)

2018-05-26T08:08:22+03:00

Благодаря, Маргарита! Вероятно имаш внуци и знаеш какво преживявав всяка баба и дядо! Животът ни продължава в тях. Бог да пази и закриля децата и внуците ни!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-05-26T07:06:31+03:00

Как да те нарека? Гюлче? Розичке? Сами? Което и име да избера, ще го полея с много нежност! Защото искам тя да стигне до теб! Толкова ме разчувства!