Отложено
Дали все още имам
пътища непроходени -
до себе си неизвървени -
само това днес ме вълнува.
Щом съумявам в мига вечност
да открия, значи все още дишам,
все още сред себеподобни живея.
Дух приземен съм, затова и болея.
Там, там - някъде, много далече,
там - където няма мрак, ни време,
там - където няма истини и лъжи,
там - където няма ни добро, ни зло,
оттам - някога започна пътят мой.
Да! Мога, мога там да се завърна,
духа си в шепичка тишина сбрала.
Смирена, стихнала и себеподобна,
в точица сляла началото и края. Но!
Господи, дай ми ти още дни светли!
Със смеха на внуците си да се опия.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
