27.05.2010 г., 17:19 ч.

Отложено настояще 

  Поезия
1682 0 25
Понякога... преди зората нова да пукне,
преди да обяви светлината нов Днес,
едно “Добър ден, Минало” бърза да хукне
и спъва се в погрешната мисъл за теб.
В очите пресъхнали бликва вода,
латерна реди стара, вчерашна песен.
И в ранното утро пак плисва дъжда,
отмива разяждаща спомена плесен.
Сърце, онемяло, измрънква си тон,
а устните трепват в молба за целувка.
Поглъща ограда, и пропаст, и склон,
един прежадняващ копнеж за милувка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люсил Всички права запазени

Предложения
: ??:??