Отложено настояще
Понякога... преди зората нова да пукне,
преди да обяви светлината нов Днес,
едно “Добър ден, Минало” бърза да хукне
и спъва се в погрешната мисъл за теб.
В очите пресъхнали бликва вода,
латерна реди стара, вчерашна песен.
И в ранното утро пак плисва дъжда,
отмива разяждаща спомена плесен.
Сърце, онемяло, измрънква си тон,
а устните трепват в молба за целувка.
Поглъща ограда, и пропаст, и склон,
един прежадняващ копнеж за милувка.
Насочвам размътено поглед към Вчера
над моста разчитам ли “Преход - възможен”?
На истини играят сълзите с химера,
а Днес е отново за утре отложен.
© Люсил All rights reserved.
