Отломки

Завладяна съм от тежки думи,

които ме горят.

Хора, видимо бездушни,

ме парят и гасят.

Думата отваря рана,

а пък раната расте.

Кърви до кокал изкопана,

а аз се мъча болката да спре.

Такава власт са думите греховни.

Със звуци нежни могат да те веселят.

Казани без чувство са нищожни,

но с омраза могат жива да те одерат.

Повечето хора не ги слушат

и просто ги подминават.

Как го правят и могат ли да ни обучат?

Как успяват без думи да се защитят?

Животът ни се е превърнал в бойно поле,

а думите ни са станали кинжали.

Не знаеш кой, кога и от къде ще те прободе.

Защото тук никой никого не жали.

Като грозде те мачкат, тъпчат и газят.

Така виното във нас ще стане ли по-сладко?

Близките ти са далечни и те нараняват.

Но поне от чуждите боли по-малко.

А ние трупаме огорчението във нас.

От вътре сме като помийна яма.

Станали сме кошче без капак

и всеки върху нас се разтоварва.

Но и нашете кошче се препълва.

А ние къде да оставим своя товар?

Къде да скрием болката, която ни разкъсва?

Как да върнем зашлевения шамар?

Болна съм, заради тежки думи

и не знам как да излекувам своята душа,

Живеят си безгрижно, хора груби,

която разболяват със тяхната злина.

Веднъж поне не изтрихте мръсните си усти!

Така и не успяхте да начешете своите езици!

Тялото ми страда, защото душата ми кърви.

В очите ми не греят никакви искрици.

Защо поне за минута не млъкнахте?

Вие просто искахте да ме довършите напълно!

Ранимите къде останахме?

Там, където плачем си безмълвно.

Животът е една зверска борба.

По емоционалните първи си отиват.

Бедни сме на любов и доброта.

Но обичаме хората, които ни убиват.

Знам, че не можем да затворим чуждите усти.

От тях винаги става течение.

Ще разберат, когато и тях ги заболи.

За обидата няма лечение.

Пълното момиче стана анорексичка.

Сега изглежда ли ви по-красива?

Притеснителната глупачка стана невротичка.

Боли я сега!Но нищо и на нея ще й мине.

Ползвайте думите за нещо прекрасно.

Усмихнете някого с тях и го зарадвайте!

Не бихте искали да бъдете на тяхно място!

Не гу бутайте, а ги изправяйте!

Различни сме, когато сме самотни.

Но аз казвам, че сме едни и същи!

Разпръснати сме из света като отломки,

останали от едни разбити, но безкрайно топли къщи!